What is it like to be Nora?

Бръм..
Искам да се похваля - вече си имам нов блог, а именно : http://www.anavaro.com/nora/
Това значи, чеееее в момента пиша последния си пост в LJ :-)
*подсмърк*
обхваща ме лека носталгия, понеже тук събирах парченца от себе си цели две години, а може би малко повече...
но новият ми блог ми се струва много по-добър като опции и всичко останало, затова реших да се попреместя.
Ще ми липсва старата LJ кочинка :-) От чист сентимент, не за друго.
Ами... това е, предполагам.
Довиждане, LJ!

А за хората на които все още не им е писнало от мен - линкчето е горе :)
До нови срещи!

Ето едно линкче към може би една от най-изчерпателните колекции с "черни" цитати!
Мен лично искрено ме забавляват и винаги успяват да ме разсмеят. Естествено, не го препоръчвам на моралистите, но на любителите на черния хумор много ще им допадне! Та... enjoy! :P

Много неща съм готова да простя, да пренебрегна  и да направя компромис с тях.
Не се ядосвам лесно, не се засягам лесно, много рядко човешките  грешки спрямо мен или пък лошото отношение могат да ме разплачат. Въобще... наистина трудно е да ме обидиш.
Но има едно нещо, може би то е единственото нещо, което винаги ме е обиждало. Нещо, което ме е карало да се чувствам наистина засегната и принизена. И това е "второто място".

Аз поддържам следния принцип - в голямата игра или си първи, или си последен, но никога, никога втори!!! Няма нищо по-унизително от това, да бъдеш на второ място в любовта! Нито пък в живота като цяло, където и да е! Тъй като в случая имам нещо предвид, да приемем, че засега говоря само за второто място в любовта.

Да даваш всичко от себе си, да се бориш,  на моменти да пренебрегваш собствените си интереси, за да направиш другия щастлив... да влагаш абсолютно всичко, за да спечелиш човека отсреща.. И въпреки всичко това да бъдеш на второ място, изместена от друга, която...  не, за момента избягвам да давам определения.

Толкова е съсипващо!!! Това наистина е най-голямата обида, която някой може да ми нанесе! И факта, че тя е нанесена несъзнателно забива ножа още по-дълбоко в мен!
Не съм създадена, за да бъда заместител на нещо, за да компенсирам липсата на някого, за да служа като наркотик, носещ забрава и моментно облекчение!

Просто.... АРГХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!
Искам да крещя.... искам да беснея, искам да причинявам болка.

Всичко това е моментно, разбира се... Но.. знаете ли? Всичко се повтаря! Имам чувството, че съм се върнала с година назад, само дето този път бях достатъчно смела, за да си призная някои неща и да ги приема такива, каквито са. Само дето нещата са много по-задълбочени след една година.


Хахах... разбира се, отново подхождам много позитивно към нещата! Откъде въобще мога да съм сигурна, че второто място е за мен? Може би дори не фигурирам в класацията!
Може би наистина е крайно време да приема факта, че аз съм просто една играчка-залъгалка и човешко отношение няма да получа!? Но кажете ми, кой нормален човек (не, че аз съм от тях) би се примирил с такова нещо?!
Колкото и да съм оглупяла от това влюбване, не мога да си го позволя!
Била съм на второ място и преди в живота си, но повече сили нямам!
Време е аз да направя класация, време е аз да бъда тази, която съди и степенува!
Просто.... ТРЯБВА ДА СЕ ОТКЪСНА ОТ ТОЗИ ПОРОЧЕН КРЪГ
иначе скоро няма да бъда истински щастлива.
иначе ще се саморазруша напълно.

Объркана съм. Ядосана съм, защото не мога да променя нещата. Всъщност мога, но не и по начина, по който ми се иска.
Защо винаги искаме това, което не можем да имаме?

Страх ме е от това, че не мога да контролирам нещата, че не мога да съм сигурна, че всичко ще се случи така, както аз искам.
Страх ме е. И в същото време нямам търпение.
Потръпвам при мисълта за предстоящото.
Всяка фибра от мен иска да бъде наранена, смачкана, унижена по онзи сладък и опияняващ начин.
Мазохистка му работа, какво да ви кажа.
Удивявам се на този инстинкт за саморазрушение, който ме е обзел откакто се помня.
Винаги бягам към най-неподходящото, най-грешното, най-нередното.
Винаги ме привличат най-неправилните хора.
Покварата, емоционалната извратеност, болката и самоунижението, неспокойствието, сълзите... Те ме карат да се чувствам жива.
Не разбирам защо се получава така, какво точно в мен трябва да поправя, за да не бъде така.
А може би трябва да се изтрия цялата.
Може би разсейките на тази болест са вече прекалено много, за да бъда излекувана.
А може би въобще не съм болна. Това, разбира се, е малко вероятно.
Всъщност може да се каже, че и аз съм клинично луда, също като човека, в който съм влюбена.
Или просто съм лишена от всякаква хуманност и морал. Което е по-вероятното.
Защо вървя срещу всичко, срещу самата себе си?
Защо начина ми на действие и мислене, начина ми на чувстване е толкова самодеструктивен?
Чиста проба емоционален мазохизъм.
Какъв Господ би създал твар като мен?
Представяте ли си що за извратен Господ е това?
Затова не вярвам в нищо вече.

Объркана съм.
Трудно е да бъда другояче.
Трудно е да бъда въобще.

Чаках около един месец да видя филма, et voila! Преди броени часове го изгледах и силно го препоръчвам на всички, които:
- не им е достатъчно да гледат просто поредната "любовна история"
- харесват драмата като жанр
- ценят необикновената красота... тази, която не е очевидна, а често се крие зад  ... е, сами ще видите! ;-)
Стига съм говорила,  ето го постера:



А ето го и линка в IMDB: www.imdb.com/title/tt1099212/
Филмът още не е излязъл в България, премиерата му е на 19.01.2009 (до колкото си спомням), и е адски труден за намиране... И ако все пак го намерите качеството ще бъде кофти... Така че ви препоръчвам да бъдете търпеливи и да изчакате до премиерата като белите хора...Но ако сте все пак такива невротици като мен може да го намерите в the Pirate Bay.
Между другото, и саундтрака си го бива и то много!
Запали ме по Muse и сега си изтеглих цялата им дискография и си ги слушкам.
И такива ми ти работи... Сега ще пусна още един пост да се оплача за пореден път ... so here we go!

ПП - Забравих да спомена колко очарователна е Kristen Stewart в ролята си... Толкова е красива, по онзи мъртвешки начин! Все едно гледаш ходещ призрак... толкова деликатна и ефирна, порцеланено-нежна и в същото време ръбеста красота има! Магична, мистична... абе с две думи - необикновена красота! Robert Pattinson няма да го коментирам... типичното вампирско обаяние, адски подходящ за ролята. Хищник, когото мазохиста в мен не може да не оцени! ;-)

Той, драги читателю, е отвратителен.
И точно това ме привлича в него.
Той е луд, той е звяр.
Той ме използва. Без излишна нежност, без чувства. Които на моменти не биха били излишни.
Винаги съм искала някой като мен.
И го получих - с него си приличаме толкова много.
И двамата ни е страх от самите себе си.
Наистина внимавайте какво си пожелавате по празниците.
Той е човекът, заради който пропътувах 1000 км в рамките на 12 часа, само за да бъда с него поне замалко.
Единственият, на който позволявам да ме наранява.
Единсвеният, за когото бих направила каквото и да е към момента.
Той е човекът, който никога няма да бъде мой.
Този, заради когото не мога да спя понякога.
Този, който  никога няма да ме оцени, защото някоя друга ме е изпреварила.

Една невероятна симбиоза между добро и зло. Лудост и контрол. Дявол и ангел.
Като мен. в известна степен.
Не е направил нищо, което не съм правила и аз.
И затова го заслужавам.
Изкупление и награда.

Необикновен? Сякаш бих се впечатлила от някой обикновен....
Грешен избор? Сякаш винаги съм постъпвала правилно!
Грях?! Сякаш съм непорочна...

Той ми носи две много ценни неща - болка и поквара. И двете са осъзнати и затова са толкова сладки.
Не трябва да се занимавам с него,  но това ме блазни още повече.
Той е финалната фаза на моето саморазрушение и началото на съграждането ми.
Той е много повече и много по-малко от това, всъщност.
Той е просто... човек :-)

Мога да пиша още часове. Но няма да мога да го опиша такъв, какъвто наистина го усещам. Думите са недостатъчни :-)
Стига толкова!

Трябваше ми цяла година, за да го направя.
И накрая осъзнах, че няма смисъл да го отричам, защото и двамата (или там колкото сме с него в клуба на шизофрениците) го знаем.
Влюбена съм.
Като идиот.
В идиот. (ама в хубавия смисъл на думата)
Това е лошо.
Така не бива.
Не искам специално отношение.
Не очаквам нищо, наистина.
Просто изпитвам онова меланхолично отчаяние... което се нарича влюбване.
Страх ме е. Но само малко.
Не е от това да бъда наранена, защото ... просто в случая не мога да бъда наранена.
Страх ме е, че от това влюбване няма смисъл.
Че то ще има разрушителна сила.
Че е нестандартно по своя собствен начин.
Просто...

Нали знаете как е... по цял ден мислиш за този човек, искаш да му дадеш всичко от себе си, без да очакваш много в замяна, готов си на всякакви невероятни неща само за да откраднеш няколко мига с него...  И така цяла година.

Въпрос си задавам...
Какво в него ме накара да се влюбя.
Освен това, че никога няма да бъде мой, разбира се.
Освен това, че е адски ирационално и нередно.
Какво в него ме омая?
Ти знаеш ли, ако четеш това? Какво в теб ме омая?

Объркана съм.
Искам да съм при теб.
Каквото и да правим, просто да съм близо.

Признавам си.

Не знам какво ще ме правиш. И аз какво ще се правя.
Просто... ти си.
Пусни ме в теб, за да се излекувам.

Много е добра! И миналата година декемврийската плейлиста беше добра, но тази я бие!
Като минем през небрежните коледни песнички, точно от тези, които аз обичам - без излишно наложено настроение и без досадната пропаганда... та до невероятния cover на "Boys Don't Cry" , предложен от The Submarines... И още куп попадения!
Ето го и линка, за желаещите да си обогатят виртуалната дискография!
Приятно слушане и хубав ден!

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи.

Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.

Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто.


Това го получих в скайп... Не знам кой е първоначалният източник, за да го упомена, както е редно, ала ми направи силно впечатление и реших да си го запазя в блога като едно напомняне.
Поне за момент да спра да се оплаквам и да се усмихна ей така, дори да няма причина. Да си дам малко време за почивка от стреса и да изгледам един хубав филм (както възнамерявам да направя сега) или пък просто да си приготвя един вкусен кекс с чаша ароматно кафе.
Трябва по-често да бъдем спонтанни и когато животът ни залива с проблеми да имаме силата и куража да се спрем за момент и да си кажем "Я се стегни! Усмихни се, всичко ще бъде наред!", но с условието, че сме сигурни в това!
Разбира се, винаги съм била песимист, клонящ към реализъм или реалист, клонящ към песимизъм... Но понякога е по-хубаво да имаш вяра в красивото и позитивното. Понякога трябва да спреш да се тревожиш и да направиш нещо щуро, иначе злободневието ще те погълне преди дори да си рабрал кой си.

ПП - Тези, които ме познават, знаят, че си меня настроенията през 5 минути... Това в повечето случаи не е в моя полза, но пък в други ми помага да понасям нещата по-лесно. Така че, моля не приемайте този "кратък момент на неадекватност" прекалено насериозно. Утре ще си бъда същия черноглед скептик-дървен философ, какъвто си бях вчера, обещавам! :D

Йее! Толкова е хубаво да си спиш в твоето си меко легло, завит под тежкия топъл юрган! Толкова е хубаво като погледнеш през прозореца да ти се усмихне поразяващата Стара Планина! Да ходиш по познатите улици с чувството, че принадлежиш към този град, тази атмосфера, че тук си израстнал!
Сутрешното кафе, слънцето, което те буди с ласките си... дори старият циклещ комп! Толкова е готино!
Дори караниците с нашите, защото зная, че след това няма нужда да се извиняваме и да се обясняваме.... понеже сме семейство и се подразбира, че след час или два всичко ще бъде постарому! Понеже това са хората, които винаги са прощавали грешките, за които дори аз самата не мога да си простя!
Липсваше ми вкъщи. Ама не материалното "вкъщи"... Липсваше ми атмосферата.
Ииихх :-)) !!!
Много е зареждащо, наистина...
Дори ме вкарва в празнично настроение :-) Кхххх... но това последното не сте го прочели! :D
И като си помисля колко работа имам за вършене направо ме домързява и ми се доспива пак...
BTW утре мисля да отида до доброто старо PELSS, защото подразбрах, че питат за мен (тва е автоирония) :D
И... такива ми ти работи!


Soo coooooooooooooooooooooool (sun)